“Важността на намаза.” – Али Юсуф

Основни точки в насихата:

• Разликата между ползотворна и неползотворна вяра: Вярата включва думи, сърдечни убеждения и практически дела. Сухата вяра без покорство и молитва (както примерите с Иблис и еврейските общности от миналото, които са признавали Твореца, но са отказали подчинение) не носи полза пред Аллах.
• Намазът като първи изпит на Ахирета: Първото дело, за което човек ще бъде разпитван в Съдния ден, е намазът; при успешен изпит останалите сметки ще бъдат улеснени.
• Желанието за съседство с Пратеника (с.а.с.): Историята на сподвижника Рабия ибн Кааб ал-Аслами, който поискал да бъде с Пейгамбера в Дженнета, и отговорът на Пратеника: „Помогни ми за себе си с много седжеде (прострации)“.
• Намазът като светлина, застъпник и спасение: Намазът е пряко заповядан по време на нощното пътуване (Мирадж). За редовно кланящия се той е светлина в гроба и спасение в Съдния ден, докато пренебрегващият го ще бъде в компанията на Карун, Фараона, Хаман и Убей ибн Халеф.
• Най-близкото състояние до Аллах: Човек е най-близо до Твореца, когато е в състояние на седжеде, поради което тогава трябва да се отправят най-много молитви и дуи.
• Причината за попадане в Джехеннема: Описание на отвъдния диалог, в който грешниците заявяват, че са стигнали до наказанието, защото „не са били от кланящите се“.