В днешния забързан свят много хора изпитват необяснимо чувство на празнота, въпреки че са заобиколени от технологии и удобства. Тази празнота често е резултат от разсеяността на ума и липсата на връзка между езика и сърцето. Сърцето е като огледало, което се влияе от всичко, с което са ангажирани сетивата ни, и ако тези сетива са постоянно претоварени, ние губим връзката си с настоящия момент и с Аллах.
Сърцето: Центърът на нашето състояние
В основата на нашето духовно и физическо благополучие стои сърцето. Ето един ключов хадис на Пророка Мухаммед (с.а.с.), който обяснява значението на този орган:
„Наистина в тялото има парче месо: ако то е здраво (поправено), цялото тяло е здраво; а ако то е развалено, цялото тяло е развалено. Наистина, това е сърцето.“,
Ако искаме действията ни да бъдат правилни, трябва първо да се погрижим за състоянието на сърцето си. Умът действа като път към сърцето, и когато той е зает с грижи за препитанието, миналото или бъдещето, ние преставаме да присъстваме в „сега“.
Стратегията на Шейтана: Претоварване на сетивата
Една от основните стратегии на Шейтана е да държи човека навсякъде другаде, но не и в настоящия момент. В ерата на смартфоните и екраните нашите очи и уши са постоянно бомбардирани с информация, която оставя отпечатъци в сърцето,.
Мултитаскингът (вършенето на много неща едновременно) е илюзия, която ни пречи да отдадем пълното си внимание на каквото и да е, включително и на нашия Създател. Пророкът (с.а.с.) е бил пример за пълно присъствие – когато е говорел с някого, той е обръщал цялото си тяло и внимание към него, карайки събеседника си да се чувства като най-важния човек на света,.
Нивата на Зикр (Споменаването на Аллах)
Зикр не е просто изричане на думи; това е „голямо Да“ за Аллах и за настоящия момент. Съществуват различни нива на Зикр:
- Зикр на езика: Това е началното ниво. Дори и да сме разсеяни, не трябва да спираме да споменаваме Аллах с езика си, защото това е по-добре от пълното му пренебрегване,.
- Зикр на сърцето: Когато споменаването се превърне в дълбоко чувство и съзнание за присъствието на Аллах.
- Зикр на душата и на същината: Най-високите нива, при които човек е толкова погълнат от споменаването, че губи съзнание за всичко останало, дори за самия акт на Зикр,.
В Корана се казва:
„О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“(Сура Ар-Раад, 13:28)
Практически стъпки към духовно пробуждане
За да постигнем покой, трябва да тренираме ума и сърцето си. Ето някои практически съвети:
- Ежедневен режим (Уирд): Установете си система, която никога не напускате. Например: 100 пъти Салауат (благословии за Пророка с.а.с.), 100 пъти Истигфар (искане на прошка) и 100 пъти Субханаллах.
- Борба с разсейването след молитва: Шейтанът често ни напомня за задачите ни веднага щом приключим молитвата (намаза), за да не направим важните 33 повторения на тасбих,. Предизвикайте себе си да не ставате, докато не ги завършите.
- Молитвата като тренировка: Намазът изисква „загрявка“. Сунна молитвите служат точно за това – да подготвят ума да се успокои, преди да влезете в задължителната молитва,.
- Силата на Суджуд (Земният поклон): Използвайте времето в суджуд, за да бъдете просто с Аллах. Не е нужно винаги да говорите; понякога е достатъчно да осъзнаете, че Той ви вижда и е доволен от вас.
Зикр за земни и отвъдни блага
Често хората прибягват към Зикр, за да решат проблемите си в този свят (дуння) – например за повече препитание. В Корана е споменато, че Истигфарът (искането на прошка) отваря вратите на изобилието. Въпреки това, най-голямата награда е самият „Рай на земята“ – чувството на постоянно присъствие и мир в сърцето.
Дисциплина в споменаването на Аллах
Мирът не идва от външни обстоятелства, а от дисциплината да полираме огледалото на сърцето си чрез споменаването на Аллах. Когато контролираме това, което влиза през очите и ушите ни, и свързваме езика си със сърцето, ние превръщаме ежедневието си в ибадет.
И Аллах знае най-добре!
Ако има грешки, те са от нас. Нека Аллах прости нашите недостатъци и приеме този труд.
